fbpx

„Да играеш, но не да демонстрираш“ интервю с Марина Попова

„Занимавам се с танц, от както се помня. Първоначално си представях, че ще съм балерина, но…още в балетното училище разбирах, че да танцуваш е вселена от знания за движението, а изразяването с езика на тялото и класическия танц е само едно съзвездие в нея. И така животът ме отведе към съвременния танц. Дълги години бях част от трупата на Балет Арабеск. Там се срещнах с редица български и чуждестранни хореографи и пак там се срещнах с Филип Миланов. Първо бяхме колеги, после той като хореограф ме покани да уаствам в „Exit” – дебютният му спектакъл. След време ме покани да работим заедно и в рок операта “Нострадамус“ на Николо Коцев.“

След 3-4 години отсъствие от сцената Марина и Филип се събират отново за проекта LOVECAGE. Марина не спира да се движи . Смята танца за начин на живот. В залата е повече като
преподавател и без претенции предава усещането за движение на всеки, който го търси. Последните й проекти са обучителните програми на LINKAGE през 2019г. и 2020 г.  като през това време води и редовни класове по съвременен танц в залата на Стрийм Денс.

 

Как попадна в проект “ Lovecage”?

С връзки, разбира се.

Всъщност често съм споделяла на Филип, че ако иска да прави спектакъл с мен трябва да е скоро, защото ми се танцува, но остарявам и няма много време. Имаше идея за трио. Нямаше време от много други проекти. Но дойде едно време на размисъл за всички и писане на проекти. Получихме финансиране от МК и ето ни!

Какво е различното в “ Lovecage” от другите проекти, в които си участвала?

Това е първият проект за цялостен професионален спектакъл на Стрийм денс, което е голяма крачка за компанията. Също, този проект, събира артисти с различни “настройки“. Тримата с Василена и Валери имаме много различно ежедневие. Колкото е трудно да се стикова програма за репетиции, толкова е интересно да превключвате заедно и да се настроите на една вълна. А тази вълна е огромна – танц и театър е трудно, и то много. Та това е различното да избягаш от познатите форми на поведение. Да танцуваш, но да не претендираш с движението. Да играеш, но да не демонстрираш. Много концентрация и разбира се партньорска работа.

Как би описала работата с хореографа?

Като взрив! Първоначално се чудиш какво става? Къде попаднах? Този ще спре ли да бълва движения ? Има ли живот след смъртта? (защото на моменти си в предсмъртно състояние). Сериозно, Филип има неизчерпаема енергия, която слава Богу повечето пъти насочена в процеса на създаване…хахаха. Работи бързо и обмислено и винаги знае какво цели. Най-приятното е, че абсолютно се съобразява и възползва максимално от възможностите на тялото срещу него.

Честно казано често се изненадвам, че мога нещата които иска от мен! Истинско пълноценно изживяване на творчески процес.

Кое е най-голямото предизвикателство за теб в „Lovecage”?

По- скоро е завръщане към едно мое състояние – на изпълнител. С вскички произтичащи от това задължения. Да съм във форма, да се концентрирам и да помня детайли, да се настроя за работа с колегите, да издържа на натоварването. Едни такива уж елементарни неща.

Какво да очакват зрителите на премиерата?

Надявам се да ги потопим в интимността и преживяванията на три души!

 

Премиерата на „Lovecage“ ще се състои на 27.06 (неделя), 28.06 (понеделник) и 01.07 (четвъртък) на Сцена Дерида – гр. София, ул. Цар Самуил 32

 

автор: Майя Петрова